18 ago 2012, 23:51

Не ме търси...

  Poesía
818 0 9

НЕ МЕ ТЪРСИ...

 

Не ме търси под тежък, зеленясал кръст,
когато си отида в някоя студена зима.
Аз няма да съм в гроб и под студена пръст -
мен там, любима, няма да ме има.

Не слагай цвете, свещ или вино,
където тялото ми вечно ще почива.
Тревата нека се превърне във сено -
то не душата на поета ще покрива.

Недей от мъка помени за мен
да правиш с мисъл Бог да ми прощава.
От Него този свят е подреден -
животът, мила, вечно продължава.

Затуй не ме търси във гроб студен!
Бъди щастлива, не неутешима,
защото ще се срещнем някой ден.
Във онзи гроб мен няма да ме има!

 

Русе

18. 08. 2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...