1 abr 2006, 15:04

Не ми достига любовта

  Poesía
987 0 9

     Не ми достига любовта
 и чувствам се нещастен,беден
 на хората усещам завистта
 и злобата им безпределна.
 С какво ли аз им навредих
 какво от себе си не дадох
 или защото съм се променил
и другаде намерих щастие.

Как хубаво е в тази сивота,
 във злоба и във отчаяние
 да преоткриеш себе си, в света
 изпълнен със любов и състрадание.
Поглеждам аз любимата сега
 усещам обич в погледа и нежен,
 не ми достига любовта,
но аз на нея ще съм верен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Как хубаво е в тази сивота,
    във злоба и във отчаяние
    да преоткриеш себе си, в света
    изпълнен със любов и състрадание."

    Поздравления, Христо!
  • "Как хубаво е в тази сивота,
    във злоба и във отчаяние
    да преоткриеш себе си, в света..."
    Колко ли много са като теб и мен?Но все пак ТЯ ще победи,въпреки всичко,нали? Давай все така! 6 !
  • На никого не му достига любовта...така е. Но, ти раздавай постоянно, за да получаваш и да искаш още повече!
    Всеки заслужава, любов да получава!Поздрави!
  • Едно много странно и искрено стихотворение. Уникално е! Много ми харесва. 6.
  • Наистина,човек насита няма...все нещо не му достига

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...