Не ми достига любовта
Не ми достига любовта
и чувствам се нещастен,беден
на хората усещам завистта
и злобата им безпределна.
С какво ли аз им навредих
какво от себе си не дадох
или защото съм се променил
и другаде намерих щастие.
Как хубаво е в тази сивота,
във злоба и във отчаяние
да преоткриеш себе си, в света
изпълнен със любов и състрадание.
Поглеждам аз любимата сега
усещам обич в погледа и нежен,
не ми достига любовта,
но аз на нея ще съм верен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
