1.04.2006 г., 15:04 ч.
Не ми достига любовта
Не ми достига любовта
и чувствам се нещастен,беден
на хората усещам завистта
и злобата им безпределна.
С какво ли аз им навредих
какво от себе си не дадох
или защото съм се променил
и другаде намерих щастие.
Как хубаво е в тази сивота,
във злоба и във отчаяние
да преоткриеш себе си, в света
изпълнен със любов и състрадание.
Поглеждам аз любимата сега
усещам обич в погледа и нежен,
не ми достига любовта,
но аз на нея ще съм верен.
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Как хубаво е в тази сивота,
във злоба и във отчаяние
да преоткриеш себе си, в света..."
Колко ли много са като теб и мен?Но все пак ТЯ ще победи,въпреки всичко,нали? Давай все така! 6 ! -
На никого не му достига любовта...така е. Но, ти раздавай постоянно, за да получаваш и да искаш още повече!
Всеки заслужава, любов да получава!Поздрави! -
Едно много странно и искрено стихотворение. Уникално е! Много ми харесва. 6.
-
Наистина,човек насита няма...все нещо не му достига
-
Не зная,защо е така наистина.Аз чувствам в себе си много любов,дори ме е страх да не ме задави,давам ви по малко ,а вие я обновявайте и се грижете тя да нараства.
Поздравления за стиха! -
Противоречиво, искренно, хубаво
-
Прекрасно е!Поздрав!
-
А дали това реално е истинска любов..? Иначе мн ми хареса особено..."Как хубаво е в тази сивота,/ във злоба и във отчаяние/ да преоткриеш себе си, в света/ изпълнен със любов и състрадание..." /6/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
във злоба и във отчаяние
да преоткриеш себе си, в света
изпълнен със любов и състрадание."
Поздравления, Христо!