Apr 1, 2006, 3:04 PM

Не ми достига любовта

Poetry

982 0 9

Не ми достига любовта
и чувствам се нещастен,беден
на хората усещам завистта
и злобата им безпределна.
С какво ли аз им навредих
какво от себе си не дадох
или защото съм се променил
и другаде намерих щастие.

Как хубаво е в тази сивота,
във злоба и във отчаяние
да преоткриеш себе си, в света
изпълнен със любов и състрадание.
Поглеждам аз любимата сега
усещам обич в погледа и нежен,
не ми достига любовта,
но аз на нея ще съм верен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Laska (Ласка Александрова)

"Как хубаво е в тази сивота,
във злоба и във отчаяние
да преоткриеш себе си, в света
изпълнен със любов и състрадание."

Поздравления, Христо!

2006-10-22T09:21:48+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

"Как хубаво е в тази сивота,
във злоба и във отчаяние
да преоткриеш себе си, в света..."
Колко ли много са като теб и мен?Но все пак ТЯ ще победи,въпреки всичко,нали? Давай все така! 6 !

2006-05-09T11:11:18+03:00
katerine (Екатерина Йорданова)

На никого не му достига любовта...така е. Но, ти раздавай постоянно, за да получаваш и да искаш още повече!
Всеки заслужава, любов да получава!Поздрави!

2006-05-02T11:14:01+03:00
Bonic (Богдан Николов)

Едно много странно и искрено стихотворение. Уникално е! Много ми харесва. 6.

2006-05-01T01:38:06+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Наистина,човек насита няма...все нещо не му достига

2006-04-07T13:58:14+03:00