Apr 1, 2006, 3:04 PM

Не ми достига любовта 

  Poetry
782 0 9

     Не ми достига любовта
 и чувствам се нещастен,беден
 на хората усещам завистта
 и злобата им безпределна.
 С какво ли аз им навредих
 какво от себе си не дадох
 или защото съм се променил
и другаде намерих щастие.

Как хубаво е в тази сивота,
 във злоба и във отчаяние
 да преоткриеш себе си, в света
 изпълнен със любов и състрадание.
Поглеждам аз любимата сега
 усещам обич в погледа и нежен,
 не ми достига любовта,
но аз на нея ще съм верен.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Как хубаво е в тази сивота,
    във злоба и във отчаяние
    да преоткриеш себе си, в света
    изпълнен със любов и състрадание."

    Поздравления, Христо!
  • "Как хубаво е в тази сивота,
    във злоба и във отчаяние
    да преоткриеш себе си, в света..."
    Колко ли много са като теб и мен?Но все пак ТЯ ще победи,въпреки всичко,нали? Давай все така! 6 !
  • На никого не му достига любовта...така е. Но, ти раздавай постоянно, за да получаваш и да искаш още повече!
    Всеки заслужава, любов да получава!Поздрави!
  • Едно много странно и искрено стихотворение. Уникално е! Много ми харесва. 6.
  • Наистина,човек насита няма...все нещо не му достига
  • Не зная,защо е така наистина.Аз чувствам в себе си много любов,дори ме е страх да не ме задави,давам ви по малко ,а вие я обновявайте и се грижете тя да нараства.
    Поздравления за стиха!
  • Противоречиво, искренно, хубаво
  • Прекрасно е!Поздрав!
  • А дали това реално е истинска любов..? Иначе мн ми хареса особено..."Как хубаво е в тази сивота,/ във злоба и във отчаяние/ да преоткриеш себе си, в света/ изпълнен със любов и състрадание..." /6/
Random works
: ??:??