Не ми достигат думи да ти кажа
колко малък е света, 
колко малки сме и ние хората, 
колко мъка и тъга се крие в човешката душа, 
колко кратък е живота, 
колко кратки мигове на щастие имам аз сега, 
колко трудно е да намериш себе си сега 
сред купчината писма в пощенската кутия на собствената си съдба. 

Не ми достигат думи да опиша живота си сега, 
не ми достигат думи да ти кажа
колко обич и тъга тая в сърцето си сега, 
колко спомени стари крия в себе си сега, 
колко бързо живота си тече
и колко бързо смъртта те прибра при себе си сега. 

Не ми достигат думи да ти кажа
колко тежка бе борбата със завистта, злобата и алчността, 
колко мъка, болести, тревоги преживяхме ний сега, 
колко трудно ми е да продължа напред сега, 
колко малко и същевременно много очаква мен сега. 

Не ми достигат думи да ти кажа
колко малко листа хартия имам аз сега, 
колко бързо пожълтява тя 
и колко неусетно я изписвам с мастилото на моята съдба. 

И сега, когато пиша аз това писмо, 
не ми достигат думи да те питам какво очаква мен сега, преди да изгоря сред безкрайните писма в пещта на собствената си съдба.