Не ми достигат думи да ти кажа...
Не ми достигат думи да ти кажа
колко малък е света,
колко малки сме и ние хората,
колко мъка и тъга се крие в човешката душа,
колко кратък е живота,
колко кратки мигове на щастие имам аз сега,
колко трудно е да намериш себе си сега
сред купчината писма в пощенската кутия на собствената си съдба.
Не ми достигат думи да опиша живота си сега,
не ми достигат думи да ти кажа
колко обич и тъга тая в сърцето си сега,
колко спомени стари крия в себе си сега,
колко бързо живота си тече
и колко бързо смъртта те прибра при себе си сега.
Не ми достигат думи да ти кажа
колко тежка бе борбата със завистта, злобата и алчността,
колко мъка, болести, тревоги преживяхме ний сега,
колко трудно ми е да продължа напред сега,
колко малко и същевременно много очаква мен сега.
Не ми достигат думи да ти кажа
колко малко листа хартия имам аз сега,
колко бързо пожълтява тя
и колко неусетно я изписвам с мастилото на моята съдба.
И сега, когато пиша аз това писмо,
не ми достигат думи да те питам какво очаква мен сега, преди да изгоря сред безкрайните писма в пещта на собствената си съдба.
© Христомир Лазаров All rights reserved.
