28 ago 2009, 12:03

Не ми ли вярваш?

  Poesía » Otra
1.5K 0 7

Искам да летя и знам, че мога днес да се науча.
Не ми ли вярваш, че с вяра пак крилата си аз ще получа?
Ето, виж ме, попътен вятър чакам и ще скоча.
Мериш растоянието долу да ме хванеш, да си точен.
Но няма аз да падна, обещавам си, че ще летя.
Напук на теб, на всички, дето чакат да се спъна във калта.
Не ми ли вярваш? Нищо, аз си вярвам и стига ми това.
Чакай долу, аз мечтите си във висините ще кова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...