Не ми ли вярваш?
Искам да летя и знам, че мога днес да се науча.
Не ми ли вярваш, че с вяра пак крилата си аз ще получа?
Ето, виж ме, попътен вятър чакам и ще скоча.
Мериш растоянието долу да ме хванеш, да си точен.
Но няма аз да падна, обещавам си, че ще летя.
Напук на теб, на всички, дето чакат да се спъна във калта.
Не ми ли вярваш? Нищо, аз си вярвам и стига ми това.
Чакай долу, аз мечтите си във висините ще кова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени
