28 авг. 2009 г., 12:03

Не ми ли вярваш?

1.5K 0 7

Искам да летя и знам, че мога днес да се науча.
Не ми ли вярваш, че с вяра пак крилата си аз ще получа?
Ето, виж ме, попътен вятър чакам и ще скоча.
Мериш растоянието долу да ме хванеш, да си точен.
Но няма аз да падна, обещавам си, че ще летя.
Напук на теб, на всички, дето чакат да се спъна във калта.
Не ми ли вярваш? Нищо, аз си вярвам и стига ми това.
Чакай долу, аз мечтите си във висините ще кова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...