28 авг. 2009 г., 12:03

Не ми ли вярваш?

1.5K 0 7

Искам да летя и знам, че мога днес да се науча.
Не ми ли вярваш, че с вяра пак крилата си аз ще получа?
Ето, виж ме, попътен вятър чакам и ще скоча.
Мериш растоянието долу да ме хванеш, да си точен.
Но няма аз да падна, обещавам си, че ще летя.
Напук на теб, на всички, дето чакат да се спъна във калта.
Не ми ли вярваш? Нищо, аз си вярвам и стига ми това.
Чакай долу, аз мечтите си във висините ще кова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...