LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
31 mar 2012, 22:24

Не ми липсваш, приятелю

1.4K 0 12

Не ми липсваш, приятелю,

никак не ми липсваш.

Само дето понякога

в чувствата ми прииждаш,

като прилива, който

към брега се повдига

и повлича след себе си

песъчинки и миди...

 

Аз не зъзна без тебе...

Да... Без тебе не зъзна.

Само дето душата ми

като глетчер замръзна,

само дето през мене

ветровете минават...

Ту ме буря подеме,

ту ме дъжд запремята.

 

И не плача, приятелю.

Не... изобщо не плача.

Ти видял ли си някога

да заплаче палачът?

Само дето сълзата

на клепача трепери...

Не... не зная чия е.

Просто... тя ме намери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0