Mar 31, 2012, 10:24 PM

Не ми липсваш, приятелю

  Poetry » Love
1.4K 0 12

Не ми липсваш, приятелю,

никак не ми липсваш.

Само дето понякога

в чувствата ми прииждаш,

като прилива, който

към брега се повдига

и повлича след себе си

песъчинки и миди...

 

Аз не зъзна без тебе...

Да... Без тебе не зъзна.

Само дето душата ми

като глетчер замръзна,

само дето през мене

ветровете минават...

Ту ме буря подеме,

ту ме дъжд запремята.

 

И не плача, приятелю.

Не... изобщо не плача.

Ти видял ли си някога

да заплаче палачът?

Само дето сълзата

на клепача трепери...

Не... не зная чия е.

Просто... тя ме намери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...