Не ми липсваш, приятелю
Не ми липсваш, приятелю,
никак не ми липсваш.
Само дето понякога
в чувствата ми прииждаш,
като прилива, който
към брега се повдига
и повлича след себе си
песъчинки и миди...
Аз не зъзна без тебе...
Да... Без тебе не зъзна.
Само дето душата ми
като глетчер замръзна,
само дето през мене
ветровете минават...
Ту ме буря подеме,
ту ме дъжд запремята.
И не плача, приятелю.
Не... изобщо не плача.
Ти видял ли си някога
да заплаче палачът?
Само дето сълзата
на клепача трепери...
Не... не зная чия е.
Просто... тя ме намери.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
