Не ми липсваш, приятелю
Не ми липсваш, приятелю,
никак не ми липсваш.
Само дето понякога
в чувствата ми прииждаш,
като прилива, който
към брега се повдига
и повлича след себе си
песъчинки и миди...
Аз не зъзна без тебе...
Да... Без тебе не зъзна.
Само дето душата ми
като глетчер замръзна,
само дето през мене
ветровете минават...
Ту ме буря подеме,
ту ме дъжд запремята.
И не плача, приятелю.
Не... изобщо не плача.
Ти видял ли си някога
да заплаче палачът?
Само дето сълзата
на клепача трепери...
Не... не зная чия е.
Просто... тя ме намери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
