Смятам, че изглеждам разумно

без грим,

шапка,

перли,

очила

и цигара...

Но ме разрошва вятър,

ухая на дъжд.

Локва в обувката.

Гледам в очите ти.

Облаче в чашата…

Плувам в сълзата на Бога.

Белег съм

от умора.

***

Тази стая е без ъгли и ръбове,

заоблена от нежност

и останала без въздух,

диша копнежа си по нас.

Сапунено мехурче...

Издига се с палитрата на някаква илюзия,

която обитаваме.

***

Двама винаги прохождат лесно

по релсите на закъснели влакове.

Отлагат бъдещето без "защото".

Нали "защо" е упрек? - Не отива

по стълбицата към небето

да тежи на гърба им.

***

Окъпани от старо злато,

сме в есента

и тя е в нас.

В очите ни трепери светлина

и лъч сме само в погледа на ангел.

В ръцете ни е тежка пантомимата,

играем на прегръщане,

на прошка,

на бъдеще и минало,

а тук, сега, от страхове изригват

последните вулкани...

И няма бентове в пороите

на дивата ни кръв,

плътта е плач за разпознаване

на онзи глад,

от който есента

доволно ще замърка под завивката

на сетната си смърт,

а аз и ти - безсмъртни,

ще си родим огнище.

***

Калинката, която ми показа:

Точка на точици.

Точка на пресичане.

Точка на кипене.

Гледна точка.

Нежна точка.

Точка на насищане.

Черна точка.

Точка от многоточие.

Точка от миг.

Точка.

Точка от безкрая.

Точната точка.

***

За стотна от секундата видях

как лудостта танцува

на ангелите танца,

когато мисълта ти е изгубена

и гледаш неестествено

заразно

последните ми сили

съществуване.

Заровено съкровище в средата

на болничната стая.

А лекар през душата ми наднича

в измамата на всички времена,

в неписаната мъдрост безразлична

и зрее под езика ми

признание,

което затвърждава

едничката за болестта причина.

***

Не ми обещавай революции!

От тяхното несбъдване печели

единствено страхът да преобърнем

внезапните желания в метафори.