Не ми обещавай революции!
Смятам, че изглеждам разумно
без грим,
шапка,
перли,
очила
и цигара...
Но ме разрошва вятър,
ухая на дъжд.
Локва в обувката.
Гледам в очите ти.
Облаче в чашата…
Плувам в сълзата на Бога.
Белег съм
от умора.
***
Тази стая е без ъгли и ръбове,
заоблена от нежност
и останала без въздух,
диша копнежа си по нас.
Сапунено мехурче...
Издига се с палитрата на някаква илюзия,
която обитаваме.
***
Двама винаги прохождат лесно
по релсите на закъснели влакове.
Отлагат бъдещето без "защото".
Нали "защо" е упрек? - Не отива
по стълбицата към небето
да тежи на гърба им.
***
Окъпани от старо злато,
сме в есента
и тя е в нас.
В очите ни трепери светлина
и лъч сме само в погледа на ангел.
В ръцете ни е тежка пантомимата,
играем на прегръщане,
на прошка,
на бъдеще и минало,
а тук, сега, от страхове изригват
последните вулкани...
И няма бентове в пороите
на дивата ни кръв,
плътта е плач за разпознаване
на онзи глад,
от който есента
доволно ще замърка под завивката
на сетната си смърт,
а аз и ти - безсмъртни,
ще си родим огнище.
***
Калинката, която ми показа:
Точка на точици.
Точка на пресичане.
Точка на кипене.
Гледна точка.
Нежна точка.
Точка на насищане.
Черна точка.
Точка от многоточие.
Точка от миг.
Точка.
Точка от безкрая.
Точната точка.
***
За стотна от секундата видях
как лудостта танцува
на ангелите танца,
когато мисълта ти е изгубена
и гледаш неестествено
заразно
последните ми сили
съществуване.
Заровено съкровище в средата
на болничната стая.
А лекар през душата ми наднича
в измамата на всички времена,
в неписаната мъдрост безразлична
и зрее под езика ми
признание,
което затвърждава
едничката за болестта причина.
***
Не ми обещавай революции!
От тяхното несбъдване печели
единствено страхът да преобърнем
внезапните желания в метафори.
