10 oct 2013, 16:05  

Не ми посягай ...

708 0 12

 

          

          Не съм помислял,

                         че ще те сънувам,

          не съм и сънувал,

                         че ще се замисля -

          с колко мъка ще

                                           будувам

          и с каква горест ще

                                         заспивам!

 

          Докато ме кладеш

                                   на този огън,

          дордето още светя,

                 докато съм още топъл,

          не ми посягай

                                  към сърцето!

 

          Нищо, че наближава бяла

                                                  зима,

          от въглените твои в него

                                                 пàри,

          в камерите още място

                                                   има,

          но не за теб, а за

                                      нестинари!

 

 

 

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за силната емоция,Вальо!Страхотен стих!
  • Огнено! :
  • С нестинарите ме уцели и мен в сърцето, Вальо!!!
    Колкото по-свободен и дързък си в изразяването на емоцията,
    толкова по-силно пишеш!Поздрав!
  • Чудесно е!
  • Ааа, сега разбрах! Добре, така може, но честно казано тази дама, която явно не е нестинарка вече малко ме ядосва Не се сърди!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...