10 oct 2013, 16:05  

Не ми посягай ... 

  Poesía » De amor
564 0 12

 

          

          Не съм помислял,

                         че ще те сънувам,

          не съм и сънувал,

                         че ще се замисля -

          с колко мъка ще

                                           будувам

          и с каква горест ще

                                         заспивам!

 

          Докато ме кладеш

                                   на този огън,

          дордето още светя,

                 докато съм още топъл,

          не ми посягай

                                  към сърцето!

 

          Нищо, че наближава бяла

                                                  зима,

          от въглените твои в него

                                                 пàри,

          в камерите още място

                                                   има,

          но не за теб, а за

                                      нестинари!

 

 

 

  

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за силната емоция,Вальо!Страхотен стих!
  • Огнено! :
  • С нестинарите ме уцели и мен в сърцето, Вальо!!!
    Колкото по-свободен и дързък си в изразяването на емоцията,
    толкова по-силно пишеш!Поздрав!
  • Чудесно е!
  • Ааа, сега разбрах! Добре, така може, но честно казано тази дама, която явно не е нестинарка вече малко ме ядосва Не се сърди!
  • Миличка М., аз не си пазя сърцето, то гори отдавна, пазя Нея, за да не стъпи върху собствените си въглени..., че ще изгори заедно с мен, така незнайна...!
  • Браво Валентин! Много ми хареса - силен както обикновено!
  • А така! Сега пък си пазиш сърцето... Не го щади, то затова е сърце да го боли понякога. Стихът е великолепен, както винаги!
  • Впечатляващ финал!
  • Страхотно е, Вальо!
  • Докато има тупкащо сърце, огън в него ще пламти!
  • Заряд силен е вложен тук. И от душа!!!
Propuestas
: ??:??