Не ми посягай ...
Не съм помислял,
че ще те сънувам,
не съм и сънувал,
че ще се замисля -
с колко мъка ще
будувам
и с каква горест ще
заспивам!
Докато ме кладеш
на този огън,
дордето още светя,
докато съм още топъл,
не ми посягай
към сърцето!
Нищо, че наближава бяла
зима,
от въглените твои в него
пàри,
в камерите още място
има,
но не за теб, а за
нестинари!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
Не се сърди!