29 jul 2008, 8:27

Не ми трябва

877 0 24

Не ми трябва

спокойна любов!

На мене

ми дай

по-побъркана!

Ако е скучна,

ще повяхна

отново и

Ада, и Рая

ще бъркам.

Обич ми дай,

като буря!

Със светкавици,

с дъжд,

гръм да тътне!

Да умирам

от ръцете ти

щури!

Да съм мъж.

Да не съм

безпътен.

Сърцето си

слагам в

краката ти.

Своите чувства

не крия.

Разцъфва отново

душата ти.

В небето

орлица

се вие.

Спокойна любов

не мечтая!

Дива,

те искам,

лоза!

Ако стихът

доскучае,

при тебе

ще дойда

с дъжда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това ако не е мечтание за една по-объркана любов-изпепеляваща и немирна...
    Палавник
    Харесах си този стих и си го добавям в любими!
    Поздрав!
  • Ускорен пулс!Адреналин!Това е истината.
    Спокойствието не е за нас
    Много ми хареса
  • И.... те така! Евала брато - аман от скука да го еВа!

    Комплименти!
  • Търсиш навярно стихия,
    ала ще кажа това:
    Тя е невярна магия...
    Тя е прекрасна жена...
    Ако намериш я всъщност
    роб ще си неин до край.
    Всяка стихия поглъща...
    Я потърси своят Рай!...


  • Наздраве за неспокойната любов!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...