25 mar 2010, 8:57

Не ми задавай повече въпроси

1.1K 0 20

Изваях те до съвършенство във мечтите си

и неприлично дълго те сънувах,

познах те, без да искам, по ресниците,

които подсъзнателно рисувах.

 

Потънах неусетно във очите ти,

по дъното на океана плувах,

блестят особено красиво мидите,

когато забранен е уловът.

 

А тази болест всеки я познава,

все още тичам в сънищата боса,

лекува се със билката Забрава,

не ми задавай повече въпроси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да седнем на по чашка чай от тази билка... Много хубав стих.
  • хубав стих
  • Харесах!
    Здравей, Ивон!
  • От няколко дни е пролет, а сайта замириса на билки! Благодаря ти Ивон, че обогати познанията ми - знаех за незабравката, дори и гинкобилобата чух, че помагала на паметта! Незнам дали е вярно?! Но, твоята билка... как и беше името- действа! Още не съм я пил и вече го забравих! ...а-ааа Забрава... трябва да си го запиша!
  • Ех, тази болест всички я познаваме... И без въпроси!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...