Не ми задавай повече въпроси
Изваях те до съвършенство във мечтите си
и неприлично дълго те сънувах,
познах те, без да искам, по ресниците,
които подсъзнателно рисувах.
Потънах неусетно във очите ти,
по дъното на океана плувах,
блестят особено красиво мидите,
когато забранен е уловът.
А тази болест всеки я познава,
все още тичам в сънищата боса,
лекува се със билката Забрава,
не ми задавай повече въпроси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
Много хубав стих.
