Изваях те до съвършенство във мечтите си
и неприлично дълго те сънувах,
познах те, без да искам, по ресниците,
които подсъзнателно рисувах.
Потънах неусетно във очите ти,
по дъното на океана плувах,
блестят особено красиво мидите,
когато забранен е уловът.
А тази болест всеки я познава,
все още тичам в сънищата боса,
лекува се със билката Забрава,
не ми задавай повече въпроси.
© Ивон All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
