13 jul 2007, 17:47

НЕ МОГА

  Poesía
864 0 3
                    НЕ МОГА

Не мога като стара непотребна дреха

от себе си да хвърля любовта.

Да я оставя като рицарски доспехи,

да сбира паяжини във прахта.


Или като изтъркана от употреба чанта,

събирала и болки, и мечти,

да я запратя нейде на тавана,

в очакване да се завърнеш ти.


Не мога като чифт износени обувки -

удобни, но ужасно де-моде,

да я даря на някой беден скитник,

да и се радва още някой ден поне.


В сърцето ми, привикнало до смърт на болка,

е срастнала, и няма как оттам

да я изтръгна. Не, това не мога!

Аз имам само нея в този свят голям!

08.04.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се разделяй никога със любовта!Дръж здраво,като куче-мръвка!Ако разбираш ,че живот е тя...ще крачиш по пътеката и, с нежна стъпка. =)
  • Чудесно пишеш!
    Много ми харесва!
    Поздрави сърдечни!
  • Много хубав стих, Нуше!
    Дано успееш да премахнеш болката,
    за да остане само любовта!
    Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...