13 jul 2007, 17:47

НЕ МОГА

  Poesía
861 0 3
                    НЕ МОГА

Не мога като стара непотребна дреха

от себе си да хвърля любовта.

Да я оставя като рицарски доспехи,

да сбира паяжини във прахта.


Или като изтъркана от употреба чанта,

събирала и болки, и мечти,

да я запратя нейде на тавана,

в очакване да се завърнеш ти.


Не мога като чифт износени обувки -

удобни, но ужасно де-моде,

да я даря на някой беден скитник,

да и се радва още някой ден поне.


В сърцето ми, привикнало до смърт на болка,

е срастнала, и няма как оттам

да я изтръгна. Не, това не мога!

Аз имам само нея в този свят голям!

08.04.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се разделяй никога със любовта!Дръж здраво,като куче-мръвка!Ако разбираш ,че живот е тя...ще крачиш по пътеката и, с нежна стъпка. =)
  • Чудесно пишеш!
    Много ми харесва!
    Поздрави сърдечни!
  • Много хубав стих, Нуше!
    Дано успееш да премахнеш болката,
    за да остане само любовта!
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...