13 jul 2007, 17:47

НЕ МОГА

  Poesía
860 0 3
                    НЕ МОГА

Не мога като стара непотребна дреха

от себе си да хвърля любовта.

Да я оставя като рицарски доспехи,

да сбира паяжини във прахта.


Или като изтъркана от употреба чанта,

събирала и болки, и мечти,

да я запратя нейде на тавана,

в очакване да се завърнеш ти.


Не мога като чифт износени обувки -

удобни, но ужасно де-моде,

да я даря на някой беден скитник,

да и се радва още някой ден поне.


В сърцето ми, привикнало до смърт на болка,

е срастнала, и няма как оттам

да я изтръгна. Не, това не мога!

Аз имам само нея в този свят голям!

08.04.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се разделяй никога със любовта!Дръж здраво,като куче-мръвка!Ако разбираш ,че живот е тя...ще крачиш по пътеката и, с нежна стъпка. =)
  • Чудесно пишеш!
    Много ми харесва!
    Поздрави сърдечни!
  • Много хубав стих, Нуше!
    Дано успееш да премахнеш болката,
    за да остане само любовта!
    Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...