НЕ МОГА
Не мога като стара непотребна дреха
от себе си да хвърля любовта.
Да я оставя като рицарски доспехи,
да сбира паяжини във прахта.
Или като изтъркана от употреба чанта,
събирала и болки, и мечти,
да я запратя нейде на тавана,
в очакване да се завърнеш ти.
Не мога като чифт износени обувки -
удобни, но ужасно де-моде,
да я даря на някой беден скитник,
да и се радва още някой ден поне.
В сърцето ми, привикнало до смърт на болка,
е срастнала, и няма как оттам
да я изтръгна. Не, това не мога!
Аз имам само нея в този свят голям!
08.04.2006
© Теменужка Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не се разделяй никога със любовта!Дръж здраво,като куче-мръвка!Ако разбираш ,че живот е тя...ще крачиш по пътеката и, с нежна стъпка. =)
-
Чудесно пишеш!
Много ми харесва!
Поздрави сърдечни! -
Много хубав стих, Нуше!
Дано успееш да премахнеш болката,
за да остане само любовта!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
