НЕ МОГА
НЕ МОГА
Не мога като стара непотребна дреха
от себе си да хвърля любовта.
Да я оставя като рицарски доспехи,
да сбира паяжини във прахта.
Или като изтъркана от употреба чанта,
събирала и болки, и мечти,
да я запратя нейде на тавана,
в очакване да се завърнеш ти.
Не мога като чифт износени обувки -
удобни, но ужасно де-моде,
да я даря на някой беден скитник,
да и се радва още някой ден поне.
В сърцето ми, привикнало до смърт на болка,
е срастнала, и няма как оттам
да я изтръгна. Не, това не мога!
Аз имам само нея в този свят голям!
08.04.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
