Не мога!

В този ден - така обикновен

смъртта остава ми, да чакам,

ти вече си далеч от мен

и своето сърце оплаквам.

Защо се мъчиш, мое сърчице?

Нима не носиш в себе си омраза?

Нима така е по-добре?

Нима е по-добре да страдаш?

Не мога! Не, не мога да забравя.

Една душа аз нося в себе си сега.

Не мога, аз я изоставих, а тя преследва ме...

спасението намирам в смъртта.

Не мога да живея вече.

Не мога и да си простя.

Ти днес от мен си толкова далече,

дано да не научиш за смъртта.

Ако научиш някой ден за мен,

ела на гроба ми с червени рози,

сълза пролей за сетен път пред мен

и нека края на любов голяма тя да сложи.

Върни се ти и пътя поеми,

без спомени отдай се на живота,

сърцето си на другата дари,

на миналото смей се с охота

и нека Бог да ви благослови.