22 янв. 2008 г., 12:04

Не мога!

989 0 1
 Не мога!

В този ден - така обикновен

смъртта остава ми, да чакам,

ти вече си далеч от мен

и своето сърце оплаквам.

 

Защо се мъчиш, мое сърчице?

Нима не носиш в себе си омраза?

Нима така е по-добре?

Нима е по-добре да страдаш?

 

Не мога! Не, не мога да забравя.

Една душа аз нося в себе си сега.

Не мога, аз я изоставих, а тя преследва ме...

спасението намирам в смъртта.

 

Не мога да живея вече.

Не мога и да си простя.

Ти днес от мен си толкова далече,

дано да не научиш за смъртта.

 

Ако научиш някой ден за мен,

ела на гроба ми с червени рози,

сълза пролей за сетен път пред мен

и нека края на любов голяма тя да сложи.

 

Върни се ти и пътя поеми,

без спомени отдай се на живота,

сърцето си на другата дари,

на миналото смей се с охота

и нека Бог да ви благослови.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...