22 янв. 2008 г., 12:04

Не мога!

982 0 1
 Не мога!

В този ден - така обикновен

смъртта остава ми, да чакам,

ти вече си далеч от мен

и своето сърце оплаквам.

 

Защо се мъчиш, мое сърчице?

Нима не носиш в себе си омраза?

Нима така е по-добре?

Нима е по-добре да страдаш?

 

Не мога! Не, не мога да забравя.

Една душа аз нося в себе си сега.

Не мога, аз я изоставих, а тя преследва ме...

спасението намирам в смъртта.

 

Не мога да живея вече.

Не мога и да си простя.

Ти днес от мен си толкова далече,

дано да не научиш за смъртта.

 

Ако научиш някой ден за мен,

ела на гроба ми с червени рози,

сълза пролей за сетен път пред мен

и нека края на любов голяма тя да сложи.

 

Върни се ти и пътя поеми,

без спомени отдай се на живота,

сърцето си на другата дари,

на миналото смей се с охота

и нека Бог да ви благослови.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...