12 mar 2007, 20:28

Не мога да не те обичам

Poesía

857 0 2

Отдавна те превърнах в жалък спомен,
болезнено догарящ и отровен,
но колкото и да отричам,
не мога да не те обичам...

Отдавна те превърнах в призрак,
блуждаещ във душата ми и търсещ признак,
че каквото и да изричам,
не мога да не те обичам...

Отдавна името ти аз забравих,
сълзи солени не пожалих,
но както и да те наричам,
не мога да не те обичам...

Отдавна всичко разгадах,
горчиви истини разбрах,
но дори да се заричам,
не мога да не те обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Луни (Мимс)

Благодаря ви наистина много! Надявам се да си остана тук дълго време... (:

2007-03-12T21:18:00+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Мимс!!! Поздрави и добре дошла!!!

2007-03-12T21:09:35+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0