Mar 12, 2007, 8:28 PM

Не мога да не те обичам

Poetry

853 0 2

Отдавна те превърнах в жалък спомен,
болезнено догарящ и отровен,
но колкото и да отричам,
не мога да не те обичам...

Отдавна те превърнах в призрак,
блуждаещ във душата ми и търсещ признак,
че каквото и да изричам,
не мога да не те обичам...

Отдавна името ти аз забравих,
сълзи солени не пожалих,
но както и да те наричам,
не мога да не те обичам...

Отдавна всичко разгадах,
горчиви истини разбрах,
но дори да се заричам,
не мога да не те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Луни (Мимс)

Благодаря ви наистина много! Надявам се да си остана тук дълго време... (:

2007-03-12T21:18:00+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Мимс!!! Поздрави и добре дошла!!!

2007-03-12T21:09:35+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0