21 jun 2008, 14:17

Не мога да съм безразлична!...

1.2K 0 29


Не мога да съм безразлична

към мечтите.

Сънувам ги, понякога плета

дантела пъстра, чудна броеница

от обич нежна и тъга...

Понякога летя със тях в небето

и къпя се в безбрежната му шир,

а огънят изпълва ми сърцето,

че той е моят, вечният кумир.

Не мога да съм безразлична

и към тебе.

И нищо, че понякога боли...

такава е тя, обичта - дори в нозете

не можеш да я стъпчиш, унизиш.

А спусне ли се мрака на талази,

под прага на самотния ми дом,

извиквам пъстроцветни водопади

и светъл пристан, силен вълнолом.

Потапям се във чудната магия

на моите изплетени мечти,

и няма сила, дето да разбие

ни пяната, ни техните вълни!...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...