21 июн. 2008 г., 14:17

Не мога да съм безразлична!...

1.2K 0 29


Не мога да съм безразлична

към мечтите.

Сънувам ги, понякога плета

дантела пъстра, чудна броеница

от обич нежна и тъга...

Понякога летя със тях в небето

и къпя се в безбрежната му шир,

а огънят изпълва ми сърцето,

че той е моят, вечният кумир.

Не мога да съм безразлична

и към тебе.

И нищо, че понякога боли...

такава е тя, обичта - дори в нозете

не можеш да я стъпчиш, унизиш.

А спусне ли се мрака на талази,

под прага на самотния ми дом,

извиквам пъстроцветни водопади

и светъл пристан, силен вълнолом.

Потапям се във чудната магия

на моите изплетени мечти,

и няма сила, дето да разбие

ни пяната, ни техните вълни!...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...