Не мога да съм безразлична!...
Не мога да съм безразлична
към мечтите.
Сънувам ги, понякога плета
дантела пъстра, чудна броеница
от обич нежна и тъга...
Понякога летя със тях в небето
и къпя се в безбрежната му шир,
а огънят изпълва ми сърцето,
че той е моят, вечният кумир.
Не мога да съм безразлична
и към тебе.
И нищо, че понякога боли...
такава е тя, обичта - дори в нозете
не можеш да я стъпчиш, унизиш.
А спусне ли се мрака на талази,
под прага на самотния ми дом,
извиквам пъстроцветни водопади
и светъл пристан, силен вълнолом.
Потапям се във чудната магия
на моите изплетени мечти,
и няма сила, дето да разбие
ни пяната, ни техните вълни!...
© Криси All rights reserved.
