Не мога да те съдя
Една Добричка поетеса писа:
"Не ме съдете!
Любих се със циганин"
Не мога да те съдя, нямам право.
Не искам
съдник на живота ти да бъда.
Би трябвало да те наплескам здраво,
робувайки
на собственото тесногръдие.
Бих искал
да те вържа на площада
и, заслепен от болната си ревност,
да съм страшно, страшно безпощаден
заради накърнената душевност.
Но в допира на дългите му пръсти,
обгърнали луните на бедрата ти,
откри поезия,
издигна кръста,
за да пропъдиш хорската "Анатема".
Бъди такава, както винаги
и ще получиш Своята
отсрочка.
Люби се пак със своя циганин.
Не мога да те съдя!
Точка!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Желязко Костов Todos los derechos reservados
