Не мога да забравя
Защо ли сърцето ми е тъжно,
защо и денят ми е мрачен,
животът е пуст,
небето е сиво,
тъгата е голяма,
а щастието вече го няма.
Устните ми търсят теб,
искат да целунат сърцето ти от лед,
чакат да видят празните очи,
в които някога намериха любов.
И искам те аз, дори да знам, че не си за мене
и не мога да забравя това, което
някога откри и за миг опустоши!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Todos los derechos reservados
