26 may 2010, 15:07

Не мога, не искам

  Poesía » Otra
1.5K 0 5

Не мога, не искам сега

с ръка да изтрия всяка сълза,

защо да ги крия, та те са, нали,

децата на моите разбити мечти.

 

Изразяват тъгата и болката зла

на моята погубена плаха душа

и нежно се стичат и пеят в един глас

колко наранена и неутешима съм аз.

 

Не мога, не искам сълзите да крия,

та те са моята тайна магия,

отмиват страха и правят така -

всяка трудност да премахвам с лека ръка.

 

Те промиват душата, лекуват сърцето,

сякаш летен дъжд се сипе от небето

и пада той нежно по всички цветя,

опитвайки се отново да им върне свежестта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...