26 may 2010, 15:07

Не мога, не искам

  Poesía » Otra
1.5K 0 5

Не мога, не искам сега

с ръка да изтрия всяка сълза,

защо да ги крия, та те са, нали,

децата на моите разбити мечти.

 

Изразяват тъгата и болката зла

на моята погубена плаха душа

и нежно се стичат и пеят в един глас

колко наранена и неутешима съм аз.

 

Не мога, не искам сълзите да крия,

та те са моята тайна магия,

отмиват страха и правят така -

всяка трудност да премахвам с лека ръка.

 

Те промиват душата, лекуват сърцето,

сякаш летен дъжд се сипе от небето

и пада той нежно по всички цветя,

опитвайки се отново да им върне свежестта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...