Не мога, не искам
Не мога, не искам сега
с ръка да изтрия всяка сълза,
защо да ги крия, та те са, нали,
децата на моите разбити мечти.
Изразяват тъгата и болката зла
на моята погубена плаха душа
и нежно се стичат и пеят в един глас
колко наранена и неутешима съм аз.
Не мога, не искам сълзите да крия,
та те са моята тайна магия,
отмиват страха и правят така -
всяка трудност да премахвам с лека ръка.
Те промиват душата, лекуват сърцето,
сякаш летен дъжд се сипе от небето
и пада той нежно по всички цветя,
опитвайки се отново да им върне свежестта.
© Ивелина Русева All rights reserved.
