Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.
Да бъда по-невидима от мисъл.
По-ниска от трева, по-фина от цветче.
Да съм делфин, играещ над вълните.
Или бръшлян с увивно стъбълце.
Неуловима като сън едноминутен.
Изисканата дама с бляскав антураж.
И блудната, с клеймо "Достъпна",
и непреклонния, на мен си, страж. ...