Не мога само любовта да скрия
Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.
Да бъда по-невидима от мисъл.
По-ниска от трева, по-фина от цветче.
Да съм делфин, играещ над вълните.
Или бръшлян с увивно стъбълце.
Неуловима като сън едноминутен.
Изисканата дама с бляскав антураж.
И блудната, с клеймо "Достъпна",
и непреклонния, на мен си, страж.
Затишие пред буря, по-опасно
от приближаваща комета. Утринта,
потрепваща с' зениците си ясни.
Спокойно езерце. И кипнала вода...
Отдават ми се куп превъплъщения.
Всички те, присъщи са на пола ни. Жена!
Да се преструвам обаче не умея,
че само сме приятели. Та ти си Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
Благодаря!
