Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.
Да бъда по-невидима от мисъл.
По-ниска от трева, по-фина от цветче.
Да съм делфин, играещ над вълните.
Или бръшлян с увивно стъбълце.
Неуловима като сън едноминутен.
Изисканата дама с бляскав антураж.
И блудната, с клеймо "Достъпна",
и непреклонния, на мен си, страж.
Затишие пред буря, по-опасно
от приближаваща комета. Утринта,
потрепваща с' зениците си ясни.
Спокойно езерце. И кипнала вода...
Отдават ми се куп превъплъщения.
Всички те, присъщи са на пола ни. Жена!
Да се преструвам обаче не умея,
че само сме приятели. Та ти си Любовта!
© Таня Донова Всички права запазени