6.03.2015 г., 23:29 ч.  

Не мога само любовта да скрия 

  Поезия
777 0 8

Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.


Да бъда по-невидима от мисъл.
По-ниска от трева, по-фина от цветче.
Да съм делфин, играещ над вълните.
Или бръшлян с увивно стъбълце.


Неуловима като сън едноминутен.
Изисканата дама с бляскав антураж.
И блудната, с клеймо "Достъпна",
и непреклонния, на мен си, страж.


Затишие пред буря, по-опасно
от приближаваща комета. Утринта,
потрепваща с' зениците си ясни.
Спокойно езерце. И кипнала вода...

 

Отдават ми се куп превъплъщения.
Всички те, присъщи са на пола ни. Жена!
Да се преструвам обаче не умея,
че само сме приятели. Та ти си Любовта!

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??