14 sept 2006, 10:40

Не мога вече

  Poesía
1.4K 0 2
           Чуй ме! Не мога вече да търпя
           твоите измами и коварни лъжи
           и никога не ще мога да простя,
           защото моето сърце разби!
           Върви си, моля те, върви
           далеч от мислите ми и от моята душа,
           за мене беше ангел ти,
           но слагам край на всичко сега.
           Не мога повече да се преструвам,
           че не виждам грешките ти аз,
           но как да спра да те сънувам,
           като сърцето ми изгаря в дива страст.
           Дори и да ме молиш, не знам дали ще мога да простя-
           всички твои грешки, твойта суета
           и смело пътя си напред ще продължа -
           със гордо вдигната глава!
           Аз няма никога да те забравя,
           но въпреки това живота продължава
           и в сърцето ми винаги ще бъдеш ти,
           дори и толкова много да боли.
           В живота ми ти беше като бряг,
           на който можех аз да си отдъхна,
           и за който дълго време копнях.
           Но ето, че е време да си тръгна
           и прости, но вече нямам сили
           дори за миг назад да се обърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...