Sep 14, 2006, 10:40 AM

Не мога вече

  Poetry
1.4K 0 2
           Чуй ме! Не мога вече да търпя
           твоите измами и коварни лъжи
           и никога не ще мога да простя,
           защото моето сърце разби!
           Върви си, моля те, върви
           далеч от мислите ми и от моята душа,
           за мене беше ангел ти,
           но слагам край на всичко сега.
           Не мога повече да се преструвам,
           че не виждам грешките ти аз,
           но как да спра да те сънувам,
           като сърцето ми изгаря в дива страст.
           Дори и да ме молиш, не знам дали ще мога да простя-
           всички твои грешки, твойта суета
           и смело пътя си напред ще продължа -
           със гордо вдигната глава!
           Аз няма никога да те забравя,
           но въпреки това живота продължава
           и в сърцето ми винаги ще бъдеш ти,
           дори и толкова много да боли.
           В живота ми ти беше като бряг,
           на който можех аз да си отдъхна,
           и за който дълго време копнях.
           Но ето, че е време да си тръгна
           и прости, но вече нямам сили
           дори за миг назад да се обърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...