14.09.2006 г., 10:40 ч.

Не мога вече 

  Поезия
890 0 2
           Чуй ме! Не мога вече да търпя
           твоите измами и коварни лъжи
           и никога не ще мога да простя,
           защото моето сърце разби!
           Върви си, моля те, върви
           далеч от мислите ми и от моята душа,
           за мене беше ангел ти,
           но слагам край на всичко сега.
           Не мога повече да се преструвам,
           че не виждам грешките ти аз,
           но как да спра да те сънувам,
           като сърцето ми изгаря в дива страст.
           Дори и да ме молиш, не знам дали ще мога да простя-
           всички твои грешки, твойта суета
           и смело пътя си напред ще продължа -
           със гордо вдигната глава!
           Аз няма никога да те забравя,
           но въпреки това живота продължава
           и в сърцето ми винаги ще бъдеш ти,
           дори и толкова много да боли.
           В живота ми ти беше като бряг,
           на който можех аз да си отдъхна,
           и за който дълго време копнях.
           Но ето, че е време да си тръгна
           и прости, но вече нямам сили
           дори за миг назад да се обърна!

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??