23 abr 2014, 20:57

Не можах 

  Poesía » De amor
717 1 1

 

 

Не можах да избягам от мълчанието -

на едно петолиние съм  от тебе...

Ти си далечната сянка на залеза,

твоето дихание е в мене.

 

Не можах да излъжа, че бягам от себе си -

ти ме настигна и грабна...

като сърна от ловеца изплашена

пред тебе моята защита падна.

 

Успях да изтръгна  минута щастие -

болката носи твоето име...

дори през километри разстояния

тихо аз шептя - любов, пази ме!

 

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любов, не я пазИ, направИ я щастлива!!!
    Нежност и копнеж в един красив стих!
    Браво, Жу!!!
Propuestas
: ??:??