Не можах
Не можах да избягам от мълчанието -
на едно петолиние съм от тебе...
Ти си далечната сянка на залеза,
твоето дихание е в мене.
Не можах да излъжа, че бягам от себе си -
ти ме настигна и грабна...
като сърна от ловеца изплашена
пред тебе моята защита падна.
Успях да изтръгна минута щастие -
болката носи твоето име...
дори през километри разстояния
тихо аз шептя - любов, пази ме!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados
