23.04.2014 г., 20:57 ч.

Не можах 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
810 1 1
Не можах да избягам от мълчанието -
на едно петолиние съм от тебе...
Ти си далечната сянка на залеза,
твоето дихание е в мене.
Не можах да излъжа, че бягам от себе си -
ти ме настигна и грабна...
като сърна от ловеца изплашена
пред тебе моята защита падна.
Успях да изтръгна минута щастие -
болката носи твоето име...
дори през километри разстояния
тихо аз шептя - любов, пази ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Предложения
  • Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
  • Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...
  • ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...

Още произведения »