23.04.2014 г., 20:57

Не можах

1K 1 1

 

 

Не можах да избягам от мълчанието -

на едно петолиние съм  от тебе...

Ти си далечната сянка на залеза,

твоето дихание е в мене.

 

Не можах да излъжа, че бягам от себе си -

ти ме настигна и грабна...

като сърна от ловеца изплашена

пред тебе моята защита падна.

 

Успях да изтръгна  минута щастие -

болката носи твоето име...

дори през километри разстояния

тихо аз шептя - любов, пази ме!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любов, не я пазИ, направИ я щастлива!!!
    Нежност и копнеж в един красив стих!
    Браво, Жу!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....