Apr 23, 2014, 8:57 PM

Не можах

  Poetry » Love
1K 1 1

 

 

Не можах да избягам от мълчанието -

на едно петолиние съм  от тебе...

Ти си далечната сянка на залеза,

твоето дихание е в мене.

 

Не можах да излъжа, че бягам от себе си -

ти ме настигна и грабна...

като сърна от ловеца изплашена

пред тебе моята защита падна.

 

Успях да изтръгна  минута щастие -

болката носи твоето име...

дори през километри разстояния

тихо аз шептя - любов, пази ме!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любов, не я пазИ, направИ я щастлива!!!
    Нежност и копнеж в един красив стих!
    Браво, Жу!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...