Apr 23, 2014, 8:57 PM

Не можах

  Poetry » Love
1K 1 1

 

 

Не можах да избягам от мълчанието -

на едно петолиние съм  от тебе...

Ти си далечната сянка на залеза,

твоето дихание е в мене.

 

Не можах да излъжа, че бягам от себе си -

ти ме настигна и грабна...

като сърна от ловеца изплашена

пред тебе моята защита падна.

 

Успях да изтръгна  минута щастие -

болката носи твоето име...

дори през километри разстояния

тихо аз шептя - любов, пази ме!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любов, не я пазИ, направИ я щастлива!!!
    Нежност и копнеж в един красив стих!
    Браво, Жу!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...