Не може да се кърпи петнисто недомислие
Усещане познато... Животът се изнизва.
Остава самотата извезана от липси.
И мислите се стрелкат на покрива към края,
но има още време... Добре ли е? Не зная...
Добре ли е? Не зная… Че има още време…
Животът преминава докато ние дремем,
намираме се, губим се сред планове и сметки.
А вятър вее звуци от бягащи подметки…
От бягащи подметки пак вятър вее звуци…
Където и да идеш то все ще те улучат
на думите стрелите, отровата на злобата.
Накрая всички пътища се спират върху гроба.
Че върху гроба спират накрая всички пътища
известно е, но още не мислим за отвъдното.
Докато със боричкане се смъкваме надолу
животът се изнизва от пръстите неволно…
Неволно изпод пръстите животът се изнизва.
Остават като дупки по бялата му риза
погрешните усилия, с които го разкъсвахме.
Петнисто недомислие не може да се кърпи...
Не може да се кърпи петнисто недомислие
в оставащото време изпълнено с безсилие.
И няма как да върнем посоката обратно,
но имаме ли време - все още сме богати…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
