27 mar 2010, 9:13

Не можел вече вятърът да духа

  Poesía » Otra
973 0 25

Не можел вече вятърът да духа,

пенсионираха го първа група,

играе карти вечер с комшулука,

ракия удря после за разтуха.

 

На младини вършееше в полята,

раздухваше скандали и пожари,

обръщаше поли на женорята,

оголваше дървета и дъбрави.

 

Пръв беладжия, вечно устремен,

навираше се в кофите с боклуци,

но остаря, направи емфизем,

събарящият покриви, улуци.

 

Да духне тук, да духне там,

да седне някой тлъст оратор,

издуха си живота сам,

за супата си включва вентилатор.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинален и много актуален стих,
    който съдържа мъдро послание!
    Поздрави за мъдрата поетеса!
    БЪДИ!
  • изстрадана работа...
  • Харесва ми чуството ти за хумор, Ив!
    Благодаря ти за усмивката!
  • много готино
    финалът -
  • Направо утепа ветъро! Турила си го на командно дишане! То и на мен ми се явиха проблеми с артикулирането след като го прочетох! Поздравления за вятърничавия стих, много въздух има в него! Честита Цветница и имен ден ако имаш нещо общо с върбата Ива... освен, че ви вее един вятър!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...