27 мар. 2010 г., 09:13

Не можел вече вятърът да духа

977 0 25

Не можел вече вятърът да духа,

пенсионираха го първа група,

играе карти вечер с комшулука,

ракия удря после за разтуха.

 

На младини вършееше в полята,

раздухваше скандали и пожари,

обръщаше поли на женорята,

оголваше дървета и дъбрави.

 

Пръв беладжия, вечно устремен,

навираше се в кофите с боклуци,

но остаря, направи емфизем,

събарящият покриви, улуци.

 

Да духне тук, да духне там,

да седне някой тлъст оратор,

издуха си живота сам,

за супата си включва вентилатор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинален и много актуален стих,
    който съдържа мъдро послание!
    Поздрави за мъдрата поетеса!
    БЪДИ!
  • изстрадана работа...
  • Харесва ми чуството ти за хумор, Ив!
    Благодаря ти за усмивката!
  • много готино
    финалът -
  • Направо утепа ветъро! Турила си го на командно дишане! То и на мен ми се явиха проблеми с артикулирането след като го прочетох! Поздравления за вятърничавия стих, много въздух има в него! Честита Цветница и имен ден ако имаш нещо общо с върбата Ива... освен, че ви вее един вятър!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...