23 jul 2013, 21:42

Не можеш 

  Poesía » De amor
817 0 9

Не можеш

 



Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
Посоката ми води към звездите.
Небесносиня приливна вълна,
далече от тревата и комините.
Далеч от камионите и хората,
и пушекът, заводите, проблемите.
Не искам да съм пагубно затворена,
забравена в руините на времето.
Не искам да потъна, недосегната
от пръските на лудата си тайнственост.
Ще си замина някой ден, прогледнала.
След края ще поема отначало.
Гнездо ще свия в' вчерашните вестници.
Ще литна от прозореца на къщата.
За чифт крила аз давам и ръцете си.
За миг покой, отдето няма връщане.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Теди
    Ели
    Чо
    Елена
    Ками
    Валентин
    Жани
    Вихра

    Поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=ZX7aPZ35wxQ
  • Поздравявам те и ти желая висок полет!
  • Вече си пак ти че ми се струва експериментираше малко в предните
    Хубав стих! Леко ме дразни това "в'вчерашните" но като отлежи може би ще си го редактираш самичка
    Поздрави, Лястовиче :*
  • Ех, перфектна си!
  • "За чифт крила аз давам и ръцете си.
    За миг покой, отдето няма връщане."
    Кой не би искал това???... Поздрави!!!
  • "Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
    Посоката ми води към звездите. "
    Поздравления!
  • Поздрав, Яна!
  • Силен финал!
    Поздравления!
  • "Не искам да потъна, недосегната
    от пръските на лудата си тайнственост"
    Поздрави от мен, Яна! 6!
Propuestas
: ??:??