Не можеш
Не можеш
Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
Посоката ми води към звездите.
Небесносиня приливна вълна,
далече от тревата и комините.
Далеч от камионите и хората,
и пушекът, заводите, проблемите.
Не искам да съм пагубно затворена,
забравена в руините на времето.
Не искам да потъна, недосегната
от пръските на лудата си тайнственост.
Ще си замина някой ден, прогледнала.
След края ще поема отначало.
Гнездо ще свия в' вчерашните вестници.
Ще литна от прозореца на къщата.
За чифт крила аз давам и ръцете си.
За миг покой, отдето няма връщане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
че ми се струва експериментираше малко в предните 
