Не можеш
Не можеш
Не можеш да ме стигнеш. Не сега.
Посоката ми води към звездите.
Небесносиня приливна вълна,
далече от тревата и комините.
Далеч от камионите и хората,
и пушекът, заводите, проблемите.
Не искам да съм пагубно затворена,
забравена в руините на времето.
Не искам да потъна, недосегната
от пръските на лудата си тайнственост.
Ще си замина някой ден, прогледнала.
След края ще поема отначало.
Гнездо ще свия в' вчерашните вестници.
Ще литна от прозореца на къщата.
За чифт крила аз давам и ръцете си.
За миг покой, отдето няма връщане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
че ми се струва експериментираше малко в предните 
